Една жена губи детето си, губи мъжа си, озовал се в затвора, губи уредения си живот в големия шумен град. И решава да избяга на откъснат остров в морето с едва четиристотин жители, за да преоткрие себе си, да се спаси. Да започне начисто. Сменя името си, отрязва красивата си къдрава коса, не общува почти с никого. Но можеш ли да избягаш от болката, от предателството, от отчаянието, превърнало се в смисъл на дните ти?

Водата, символ на самотата, на самоналоженото изгнание, но и на пречистването, тук се превръща в главно действащо лице.

Това е първата част от тетралогията „Стихиите“, която освен „Вода“ включва още „Земя“, „Огън“ и „Въздух“.

Поредната блестяща творба на Джон Бойн, най-четения и превеждан ирландски писател на всички времена, който не спира да ни изненадва и умее както никой друг всеки път да бъде различен и всеки път да говори с гласа на душата ни.