Дойде ли краят на биографиите, какво се губи при преводите на руските и древногръцките класици, колко важни за литературата са Джейн Остин и Емили Бронте? На тези и още въпроси се опитва да отговори Вирджиния Улф в сборника с есета „Верният читател и минзухарът“.

Истинският читател е по същество млад човек с огромно любопитство, човек на идеите, непредубеден и общителен, за когото четенето прилича повече на енергична разходка на открито, отколкото на самотно уединение в кабинет; той крачи по стръмния път, изкачва, изкачва се все по-нависоко и по-нависоко, докато вече едва вдишва разредения въздух; тоест за него четенето изобщо не означава заседнал живот.

Вирджиния Улф (1882 – 1941) е британска романистка, есеистка, издателка и феминистка. Смята се за една от най-изтъкнатите представителки на модернизма в литературата. Част е от кръга Блумсбъри, влиятелна група литератори и хора на изкуството. Най-известните ѝ книги са „Мисис Далауей“, „Вълните“, „Към фара“ и „Орландо“.