"Той е толкова млад, че думите все още са му като нови. Денис Олегов търси значенията им, позволява си да ги променя, докато вижда света през неравната леща на болезнената младост. Това, което обичайно е аксиоматично, при него е поставено под въпрос, изследвано е до разпада на атома.Той вярва в хората, каквито би трябвало да бъдат, и ги възпява такива, непознати в себе си. Това е нов тип класова поезия, която смесва едновременно всички конфликти - поколенчески, бунтовно-социални, верски. Денис Олегов търси истината в мрака, но не го опоетизира, а го приема като реалност, готова за промяна."

Силвия Недкова