Предупреждаваха ме за Тристан Коул. „Стой далеч от него“, казваха хората. „Той е жесток.“ „Той е студен.“„Той е разбит.“

Лесно е да съдиш човек заради миналото му. Да погледнеш Тристан и да видиш чудовище. Но аз не можех да го направя. Трябваше да приема разбитите парчета, които живееха в него, защото те живееха и в мен. Започнах да отлепвам пластовете, видях много повече, отколкото някой от тях е очаквал. Видях болката, която криеше под грубото си поведение. Осъзнах, че той се страхува да се сближи с когото и да било, заради опасността да остане сам… Отново. Познах всички признаци, защото те се таяха и в мен.

И двамата бяхме празни. И двамата търсехме нещо друго. Нещо повече. И двамата искахме да сглобим разбитите парчета от отминалите си дни. Тогава може би най-накрая щяхме да си спомним как да дишаме.

Книга първа от поредицата „Елементи“.