Това е книга за вътрешния свят на травмата такъв, какъвто ми бе разкрит в сънища, фантазии и междуличностни борби на пациенти, участващи в психоаналитичния процес. Надявам се да илюстрирам как психиката откликва вътрешно на непреодолими житейски събития, когато животът във външния свят стане непоносим, какви модели на несъзнавана фантазия осигуряват вътрешен смисъл за жертвата на травма, кои са чудотворните животоспасяващи защити, които осигуряват оцеляването на човешкия дух, застрашен от унищожителния удар на травмата... За прозрения по тези въпроси се обръщаме към ранния диалог между Фройд и Юнг.

Нашата главна хипотеза е, че архаичните защити, свързани с травмата, биват въплътени като архетипови даймонични образи. Взети заедно, „митологизираните" образи изграждат това, което наричам архетиповата система за самосъхранение на психиката, чиято роля изглежда е защитата и съхранението на един неприкосновен личностен дух в ядрото на истинската същност на индивида.

Настоящият труд е усилие, от една страна, да се илюстрира стойността на приноса на Юнг, от друга страна, опит да се предложат известни теоретични преразглеждания, станали необходими по моя преценка заради откритията на изследователи и клиницисти, занивамащи се с травмата, особено тези от съвременните обектни отношения и себе-психологията.

♦  ♦  ♦

Доналд Калшед е клиничен психолог и юнгиански психоаналитик от САЩ, световно известен в юнгианските и психоаналитични среди със своя задълбочен интерес към архиетипните измерения на ранната развитийна травма и последващите дисоциативни процеси. Трудът на Калшед е нова крачка в анализа на дълготрайните прояви на ранната детска травма при възрастни пациенти. Особено ценно в неговия подход е ползването на теоретичния и клиничен опит от различните дълбинни школи (З. Фройд, М. Клайн, Д. Уиникът, Х. Кохут, Ш. Ференци и др.) и вплитането му в анализа на неговите случаи.