Вая е малко момиче с голямо сърце и с огромно влечение към пакостите. Но преди да се превърне в беля, всяко действие на Вая е било едно добро – ама наистина добро – намерение.

Защото какво правиш, когато имаш рожден ден и ставаш на 8? А когато от сутринта се озовеш съвсем сам с никакъв изглед за подаръци и парти, тогава какво правиш? Ами правиш си сандвич! И влагаш цялото творческо мислене, на което си способен в кухнята. И си оставаш с надеждата, че добрите ти намерения (или пък Варадин) някак ще потушат вихрушката, която си заформил наоколо.

А Варадин е този, който наблюдава с разтопено сърце всички лудории на своето момиче и се появява винаги, когато и нуждата от него се появи. Варадин е помощта при затруднелости и разумът в честите схватки на Вая с главоболните ѝ уморазбърквателници.

Това е моят разказ за вярата в чудесата, които са редом с нас. Моят начин да насоча вниманието към „неприбираемите в кутийка“ неща от живота и умението на децата да се справят с трудности – та дори и с помощта на ангелите, за които трябва да имат очи, за да имат надежда.

Анастасия Стоянова