Една национална литература, освен светлите си и прекрасни пориви, крие и множество тъмни и смешни течения. Както се казва, литературата има и своето "опако", не по-малко гръмогласно като език и претенция. "Отровата на изкуството" побира всички.

Литературният театър е като житейският театър - можеш да погледнеш навсякъде и да видиш най-различни неща. Но както и в живота - как ще откроиш прекрасното, ако нямаш очи и за обратното? Та нали тъкмо то още повече извайва релефа на високите откровения на една идентичност.

Антоанета Алипиева е родена на 08.08.1956 г. в гр. Койнаре, Врачанско. Професор е по нова и най-нова българска литература в ШУ "Епископ К. Преславски". Живее в гр. Варна.

Автор е на книгите "Четене на себе си" (1998; 2004), "Национална идентичност в българска литература" (1999), "Български комплекси" (2001; 2004), "Българската поезия от 60-те години на ХХ век. На повърхността. Под повърхността" (2004; 2010), "Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век" (2007), "Българската лирика през 70-те години на ХХ век" (2010), "В театъра на литературата" (2012; 2016), "Българска лирика: "забутаното поколение" от 80-те години на ХХ век" (2014).

Съставител на сб. "Списание "Българска мисъл" (1999), "Петър Алипиев. Лирика" (2000) и на антологията "Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология" (2004). Научните й интереси са в областта на литературната критика и литературната история. Публикува студии и статии в специализираната периодика. Активно сътрудничи в литературния печат.