‌Тази книга събира някои от най-прочутите текстове, които жалонират пътя на Франсоаз Долто от клиниката към теорията и обратно. Неизменният „ключ“ в тях е ето този: за да бъде задоволено, желанието трябва да бъде разпознато и признато, като се „влезе“ в играта му.

Психоаналитичните студии са с различни стилове и на различни теми и свидетелстват за 30-годишния труд на Долто. Подбрани са от самата нея, към края на живота ѝ, специално са преработени, за да въплътят сгъстено резултатите от професионалния ѝ опит. Сборникът е направен с цел да бъде свидетелство за постоянните ѝ търсения и като завещание, което самата тя иска да остави на своите бъдещи колеги психоаналитици, на изследователите, на терапевтите и на родителите.

В предстоящата втора част на книгата очаквайте текстове върху Едиповия комплекс и инцидентите около него, върху генезиса на майчиното чувство, върху обичането и любовта, върху играта на желанието.

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. В цялата си работа като теоретик и практик винаги защита „каузата на децата“. Трудовете ѝ са станали класически, а оригиналният ѝ принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение. завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата. Идеите си развива в дипломната си работа „Психоанализа и педиатрия“ и в книгите си „Детство“, „Каузата на децата“, „Всичко е език“, „Евангелието и рискът от психоанализата“, „Играта на желанието“, „Трудно е да се живее“.