Втората част на книгата „В играта на желанието“ събира някои от най-прочутите текстове, белязали пътя на Франсоаз Долто от клиниката към теорията и обратно. Неизменният ключ в тях е след­ният: за да бъде задоволено, желанието трябва да бъде разпознато и признато, като се „влезе“ в играта му.

А ако заровете и картите в тази игра са подменени или нагласени, пита Долто в един от най-важните текстове в този том?

Психоаналитичните студии са написани в различ­ни стилове, на различни теми и свидетелстват за един упорит 30-годишен труд. Подбрани са от самата психоаналитичка, към края на живота ѝ, специално са преработени, за да въплътят сгъстено резултатите от професионалния й опит.

Сборникът е оформен както като карта на постоянните ѝ търсения, така и като завещание, което самата тя иска да остави на своите бъдещи колеги психоаналитици, но и на изследователите, на терапевтите и – нещо изключително важно! – на родителите.

В предишната, първа част на книгата са включени текстове относно символната функция на думите и тяхната връзка с фантазмите, кинестетичните усещания и чувството на вина, персонологията и образа на тялото, динамиката на нагоните и реакциите на детска ревност, както и изключително ценното проучване за лечението с помощта на кукла-цвете.

Франсоаз Долто (1908–1988) е легендарна френска психоаналитичка, едно от най-големите имена в цялата световна психоаналитична традиция. В цялата си работа като теоретик и практик тя винаги защитава „каузата на децата“.