Издателство „Жанет-45“ представя „Утаяване на естеството“ – третата поетична книга на Венцислав Василев. 

Животът ще ни изравни
в недрата си накрая.
И върволицата от дни,
с която си играем,
навярно ще се съдере
учудващо внезапно.
Представихме ли се добре,
или пък не успяхме?
И ако някой беше пръв,
доколко ни поведе?
Нали животът е такъв,
че после е последен.
Но пак, каквото обеща,
със сигурност го дава –
в пречистването на пръстта
с любов ни изравнява.

Роден в Добрич, израсъл в Силистра, доскоро живял във Варна, а вече в София. Май търсеше и връзка с Пловдив, та издателство „Жанет-45“ му подаде ръка, за да акушира третата му поетична книга. Предишните проплакали са „Пустинен плод“ (2011) и „Напразно в себе си витая“ (2013). 

Всичко друго вероятно ще стане ясно в настоящото съдържание -- например, че любимото му занимание е да мисли, като повече обича само да не мисли; че някак е дошъл тук и само това го задължава да продължи нататък; че пише, но не вярва на вътрешния си глас, защото нещата и без гласове се случват. 

В книгата има и още много други неща, които въобще не са други неща.