Развиващите се технологии отдавна позволяват скриването на самоличността онлайн, а поривът на осведомения да разкрие институционалните тайни, да бие камбаната на съвестта или отмъстително да извади мръсното бельо на шефовете си е съществувал винаги. С възхода на интернет и еволюцията на компютрите разпространяването на информация е по-ускорено от всякога.

„Уикилийкс” извади на светло нова вселена на разсекретяване чрез криптографско прикриване на издайника, източил шифрованите файлове на агенции и корпорации. Поколения хакери и радикални активисти от САЩ до Балканите от десетилетия усъвършенстват тези технологии, за да заличат световните институциални тайни. „Машината, която убива тайни” е историята на всички идеалисти, анархисти или екстремисти, които показаха какво представлява активизмът и до какви социални промени може да доведе.

Първото по рода си изчерпателно разследване за киберпънковете и историята на мегаизтичанията е дело на разследващия журналист Анди Грийнбърг от сп. „Форбс”, специализирал върху технологиите, сигурността и дигиталните граждански права. Статията му за „Уикилийкс” и неизбежните бъдещи информационни изтичания е първата, която осветлява Джулиан Асанж.