По думите на големия християнски историк Филип Шаф, „Библията е Божието Слово, докато изповедите на вярата са човешкият отговор към това Слово“. Днес има християни, които твърдят, че тяхната вяра е „оригиналната проста вяра на Ранната църква“, и следователно не им трябва изповед на вярата. Христос им бил достатъчен. Но такава „проста вяра“ няма. Вяра без изповед не е вяра, тя е само неясна емоция. Вярата без изповед e като вярата в иконите – „вярата“ на онзи, който предпочита да не разбира онова, в което вярва. А когато не разбираш своята вяра, тя не е вяра, а суеверие. Процесът на освещение е обновление на ума на християнина. И това обновление на ума включва израстване в познание за вярата. Нищо по-малко от това не е достатъчно.

В самото начало на това второ издание са добавени някои от древните изповеди на вярата, за да се подчертае ясната приемственост в християнските вероизповедни документи.

„Уестминстърската изповед на вярата“ е вероятно най-цялостната и съвършена протестантска изповед на вярата в съвременния християнски свят. Тя покрива основните учения на Библията и предвидливо оставя недокоснати онези теми, които биха могли да са предмет на противоречия, но не са основни учения на вярата. В свят на множество различни виждания по различни въпроси в Библията, тя ни казва кои са наши братя в Христос – дори ако се различават от нас в някои подробности във възгледите – и кои са врагове на вярата, дори ако външно претендират да са християни.

Катехизисите към Уестминстърската изповед са нашите учебници във вярата. В продължение на векове катехизисът е бил християнският подход към образованието – научаване на основите на вярата чрез естествено задаване на въпроси и отговори. Християните, които са загрижени за вярата на децата им, трябва да ги използват, за да възпитат своите деца в „наставление Господне“ (Еф. 6:4).