През 1887 г. излиза статия, в която журналистът Джеймс Брайс критикува учените, доверяващи се на житието на император Юстиниан Велики написано на славянски език от наставника му Теофил (Богомил). Тази статия е покушение над самоличността на един от най-значимите владетели в световната история. Юстиниан е значима личност и по отношение на политическата и духовната история.

След като Брайс пише убийствената си статия, в книгата „Убийството на Юстиниановата самоличност“ се оборват всичките му аргументи против автентичността на славянското житие на Св. благоверни цар Управда-Юстиниан, както този император е канонизиран от българската църква. Освен това се оневинява и Иван Т. Мърнавич, откривателят на lustiniani Vita (житието на Управда-Юстиниан) и Манасиевата хроника, охулен от Брайс като наивник и измамник.

Едно от приложенията е текстът на lustiniani Vita, за пръв път в пълен български превод под експертната редакция на проф. Чилингиров.

Съдържание

Предговор
Въведение
I. Откриване на житието на Юстиниан (Justiniani Vita)
II. Критиката на житието от Джеймс Брайс
III. Въпросът за надеждността
a) Свидетелските показания
b) В търсене на фактите
Първа част
IV. Предполагаемите грешки на епископ Марнавич
a ) Славяноезичните готи
b) Митът за славянското нахлуване
c) Славянската писменост по Юстинианово време
Втора част
V. Методология и Джеймс Брайс
a) Anecdota на Прокопий
b) Фамилия Марнавчик през 14. век
c) Комес Марцелин и Селимир
d) И все пак един Теофил
e) Предполагаемото измислено родословие на Иван Томко Марнавич
Трета част
VI. Новите данни
Заключения
Приложения
Епилог
Бележки към текста