Четенето на книги, освен всичко друго, е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на „заслужен отдих“, престават да използват мозъка си и бързо се скапват.)

Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой! Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги надписи с имената на хората, създали филма – когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, редактори, консултанти, актьори, оператори, художници, музиканти, гримьори, моделиери и прочие, и прочие... за да видиш и чуеш чрез собственото си въображение всичко онова, което ти показват наготово от екрана.

Четенето на пиеси е още по-голямо предизвикателство за въображението: няма ги дългите описания на автора кой какво мисли, кой какво чувства, кой какво прави – само по диалога мозъкът ти трябва да дешифрира мислите, чувствата и действията на героите и да разиграе пред очите ти цялата история.

Мисли, мой мозък! – както е казал Хамлет.

Стефан Цанев