Сравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс, Мейвис Дориъл Хей си спечелва много суперлативи, макар че написва едва три романа в жанра. Още първият от тях, „Убийство в метрото“, обаче подсказва потенциала ѝ да забърква неустоима криминална интрига с колоритни герои.

Действието в този класически детективски роман се развива в близост до Северната линия на лондонското метро. Когато госпожица Понгълтън е открита мъртва на стълбите на метростанция „Белсайз Парк“, останалите пансионери в обитавания от нея хотел „Фрамптън“ не са обзети от мъка при новината за смъртта на досадната възрастна дама. Но всички те имат своите теории за самоличността на убиеца, макар че от полицията прибързано задържат потенциалния извършител.

Заради тежкия си характер и постоянното желание да променя завещанието си, госпожица Понгълтън не липсва особено на никого, но пък точно затова заподозрените за убийството й са прекалено много. Обитателите на хотела все пак решават да се заемат с разгадаването на мистерията. Няколко от тях, включително и териерът Тапи, изпълняват важна роля в последвалите събития. Междувременно разследващите полицаи се опитват да се справят с всевъзможните открити улики и фалшиви следи, както и да проверят различни алибита на замесените и облагодетелстваните от смъртта на госпожица Понгълтън. А съквартирантите във „Фрамптън“ упорито се стараят да им отнемат задълженията и ги заливат с разнородна информация и предположения, които в крайна сметка водят до драматичен арест.