Вдъхновена от детството на авторката, „Тялото, в което се родих” е историята на едно момиче с дефект на окото по рождение. Нейният живот през седемдесетте години е повлиян от ограниченото ѝ виждане, но и от доминиращата идеология по онова време: свободния брак на родителите ѝ, многократната смяна на училищата, хипи движението, сексуалната свобода и последствията от нея. Физическите и психологическите особености на героинята я правят различна от останалите и я карат да се идентифицира с хората, живеещи извън модата и социалните норми.

С тази книга, написана като монолог от дивана на психоаналитика, авторката ни прави съучастници на най-интимните си спомени и тълкувания, които прави за собствения си живот.

Това е една история, изпълнена с хумор, но и с реализъм, в която светът на децата се представя много по-ужасяващ, отколкото изглежда на пръв поглед. Един роман с необичайни аспекти за живота между Латинска Америка и Европа. Южноамериканското изгнание, миграцията от Магреб и затворите в Мексико Сити са част от контекста на този трогателен роман, който ни разкрива начина за приемане на самия себе си.

Гуадалупе Нетел потвърждава с този роман това, което критиката отбелязва от дебюта ѝ, че е едно от откритията на последното десетилетие.         

Преводът е дело на Тамара Такова.

♦  ♦  ♦

Гуадалупе Нетеле мексиканска писателка. Завършва лингвистика в Париж. Пише художествена литература и документалистика. Има редица награди, а през 2007 г. е включена в Bogota 39 – списък на най-обещаващите млади латиноамерикански писатели до 39 години.