Пиши, без да поучаваш и да се натрапваш. Отдръпни се, наблюдавай, разкажи история и ако тя си заслужава, ще се превърне в разказ.
Ги дъо Мопасан

Именно това се стреми да постигне Светослав Дончев в сборника си Цветът на доброто. А историите говорят сами за себе си.

Чуйте ги: 

Ах, защо трябва да живеем така дълго, защо трябва да остаряваме, за какво са ни годините, след като е преминала младостта? Не може ли да изживеем първите любовни мигове, първото сближаване на телата, първите задъхани думи, да ги изживеем два пъти, най-много три, да ги изживеем едни и същи, но сякаш не са се случвали и после всичко да свършва изведнъж, без да идва старостта?
Из Наръчник на леката жена

– Хората така любопитно се взираха в нас! – споделяла жената – Търсеха да видят мъката ни, а ние упорито я криехме... така правят хората... гледат те изпитателно, когато знаят, че най- много те боли! 
Из Мъжката половина

Да, решено е, ще крие от всички смъртта на баща си няколко дни, до края на седмицата, когато е датата за пенсията. Колкото и да е непоносимо, ще живее в една стая с мъртвия, докато я получи с пълномощното. С нея ще плати сметките и погребението, така е редно, от кой и откъде ще вземе пари иначе? 
Из Насаме с мъртвец