Удивителна е способността на Цочо Бояджиев да си играе с традиционни поетически жанрове и да им придава нови измерения. В една предишна книга той ни забавляваше с подобията на късносредновековни ронда и рондели, а сега (в „Тристишия и фотограми“) ни представя великолепен набор от хайку и екфразис – форми разпознаваеми и все пак невзети наготово, а преминали през леярната на един съвременен поет мислител и фотограф (да не пропуснем, особено за тази книга) – с две думи, ренесансова личност.

Александър Шурбанов