Втората книга на Джером “Трима на бумел” незаслужено е критикувана като по-слабо продължение на „Трима в лодка” и може би в някои отношения тя действително не се издига на висотата на предшественика си. Но коронните епизоди в нея не само че не отстъпват по експресивност на езиковия изказ, но я задминават със своята енергия и ярка образност. Пътешествието из Германия не предоставя на един писател като Джером възможности да се развихри така, както го прави с лодка по Темза, която той познава в нейното течение до Оксфорд в най-големи подробности, но това с нищо не е навредило на качеството и популярността на описанието с излезлите на бумел англичани. Реката в първия случай обединява комичните фрагменти и запазва целостта на повествованието, докато във втората книга Джером е принуден да се придържа към други правила. Тук той разчита на Германия и на отношението на англичаните към нейния народ.

Книгата излиза от печат през 1900 г., единайсет години след главомайния успех на „Трима в лодка, когато велосипедната мания, обзела викторианска Англия с разпространението на „безопасните возила на две колела” започва вече да затихва, тъй като велосипедите вече са се превърнали в толкова привични атрибути на ежедневието, каквито ги познаваме и днес. Това не пречи на Джером да се изкаже по адрес на велосипедните реклами и изобретения с присъщата му насмешка и можем само да се възхищаваме на невероятната актуалност на много от обектите на неговите нападки, като например чуждоезиковото обучение в английските училища, Същото обаче не можем да твърдим за неговите наблюдения върху германския стереотип и характер от времето на кайзерова Германия, както и върху английския стереотип, на който той се спира, защото те са претърпели съществени промени. Но те ни предоставят една крайно интересна социално-историческа гледна точка и получаваме моментална снимка на онова време преди 120 години, уникална по своята джеромовщина. Колкото и да е ироничен в забележките си, симпатията на автора към немския народ е пропила като цяло разказа му и тук е уместно да споменем, че в имперска Германия тази книга е била включвана дълги години в списъка за христоматийно четене. Струва си да обърнем също така внимание на джеромовите прорицания, които започват да се осъществяват в страната скоро след излизането на книгата.

И все пак да помним, че причината за появата на тази книга е самият забележителен „бумел” и не по-малко забележителната дружба между трима приятели, които я правят шедьовър, неотстъпващ на „Трима в лодка”.