„Трилистна детелина“ на Диана Саватева съдържа фрагменти, които авторката определя като „нава, видения и безпокойства“ – вдъхновени от поетите Иван Методиев, Николай Искъров и Фернандо Песоа. Това е четвъртата поред книга на Диана Саватева.

Вместо „Хайку“, избирам въведения от поета Иван Методиев в началото на 90-те години термин „нава“.

„Нава е мигновението на поетичното“ е по-скоро лирично прозрение, отколкото дефиниция, което напълно възприемам и споделям. Затова и първият цикъл в книгата е назован по този начин.

Във втората част водеща е опозицията видимо – невидимо, реално – нереално, действително – въображаемо. Според мен основното в семантиката на думата „видения“ е именно това смесване – виденията никога не са изцяло измислени, те имат корен в действителността и често са свързани с нещо вече преживяно. Заглавието е заимствано от поетичната книга „Нима“ на Николай Искъров, в която един от циклите се нарича по този начин.

Третият цикъл, вдъхновен от Фернандо Песоа и неговата „Книга на безпокойството“, е за кратки форми с философска сърцевина. Но не е натрапена или умозрителна. Лекотата на фразата, нейното естествено звучене – като издишано прозрение, е моят стремеж, дори когато тя съдържа думи като екзекуция, похитител, диктатор.

Диана Саватева

Отдавайки почит на трима поети, думите в тази книга, независимо дали се опитват да уловят изплъзващия се миг и да ни го поднесат като философско прозрение, афоризъм, видение, лаконична импресия, или проникват в крехкото единство на човека и неживата природа, те светят като капчици роса върху току-що събудила се трилистна детелина.
И понеже триъгълникът е най-устойчивата форма в геометрията, няма значение накъде ще се търкулнат тези светещи думи-капчици, когато читателят се докосне до тях, защото всяка тяхна посока е вярна, и стига той да отвори съзнанието си, безкраят ще го пусне при себе си.

Аксиния Михайлова

Книгата е двуезична и преводите са на Кристофър Бъкстон и Златна Костова.