Новото заглавие в „Кубинската поредица” на издателство „Жанет-45” е романът „Три тъжни тигъра“. Това е най-известната творба на кубинския писател Гилермо Кабрера Инфанте. Книгата е допълнена версия на по-ранната творба под заглавие „Изглед на разсъмването в Тропика“. През 1964-та романът печели наградата „Библиотека Бреве“ на барселонското издателство „Seix Barral“ и е издаден през 1967-а. 

Ето какво споделя в предговора преводачът Румен Стоянов: 

„През 1965-а излиза „Три тъжни тигъра“; същата година Гилермо Кабрера Инфанте напуска Острова и бившите бунтовници не позволяват да тури нога там. По тая причина творчеството му остава извън преведените у нас страници: той е отстъпник, отцепник, изменник, „червей“ според Фиделовата особено ласкава понятийност. Затуй Кабрера Инфанте не застава оврме там, където по художественост е неговото място: редом с Борхес, Маркес, Рулфо, Астуриас, Кортасар, Лесама, Онети, Льоса, Карпентиер, Сабато, Фуентес, Роа Бастос. И българският превод на „Три тъжни тигъра“ въздава една твърде окъсняла справедливост, но справедливост.

„Три тъжни тигъра“ е изненадваща, смела, успешна сплав между високословие и нискословие. Високословието включва сполучливи наподобявания на сти- ловете на Марти, Карпентиер, Лесама, Пинейра, Новас, а нискословието об- хваща жаргона в нощната столица и селяшкото малокултурие. Как да бъде превеждана тая еквилибристика с думи, значения, тия словесни опиянения, изблици? Ето въпрос, изправящ пред сложни мъчнотии подхваналия ги, а да съм искрен и точен – на нокти.

В „Три тъжни титъра“, изхождайки от неговия език, бих оприличил КабрераИнфате на десетобоец. Както въпросният състезател трябва да е подготвен в десет различни спорта, по същия начин кубинецът владее различни стилове. Тая му отлика дава основание да кажа, че разностилието гради неговия стил. Многостилието му ярко личи, личната кожа му е сковаващо тясна, той изпитва неудържим порив да влиза в други няколко, че тъй да засити неозаптимия си устрем към превъплъщения...“ 

„Три тъжни тигъра” е забележителна книга. Вероятно по-забавна книга не е писана на испански от „Дон Кихот” насам… Също така това е една от най- находчивите книги, идващи от Латинска Америка, а това никак не е лесно.”
New York Review of Books

С „Три тъжни тигъра” Кабрера Инфанте заема предния ред на латиноамериканската литература, наред с „Игра на дама” на Корсатар, „Сто години самота” на Гарсия-Маркес и „Скверната птица на нощта” на Доносо.
Bookseller

„Шедьовърът на Кабрера Инфанте „Три Тъжни тигъра” е най-игривата книга, писана на испански. Пълна с гегове, игри на думи, списъци, както и секция „Някои открития”, съдържаща няколко празни страници – тази книга бе посрещната като по-модерна, по-секси и по-увлекателна кубинска версия на „Одисей” на Джойс.”
Guardian

„Чрез центрирането на историята около спомените на мъж, отделен от страната си и от младостта си, Кабрера Инфанте създава пленителна визия на живота, както и галерия живописни характери, населяващи кабаретата на пред-Кастрова Куба.”
New York Times

♦  ♦  ♦

Гилермо Кабрера Инфанте (22 април 1929, Хибара, Куба – 21 февруари 2005, Лондон) е кубински писател, сценарист и преводач, починал в Лондон като британски гражданин. Започва да пише през 1947-а, като първата му творба представлява пародия на „Сеньор президентът“ от Мигел Анхел Астуриас и е написана по повод на един облог. През 1952-а цензурата на диктатора Фулхенсио Батиста обвинява Кабрера Инфанте в сквернословие, допуснато в негов разказ от същата година, като му забранява да публикува текстове от свое име. Основател е на Филмотеката на Куба, която председателства от 1951 до 1956 г. След като Фидел Кастро завзема властта през 1959-а, Кабрера Инфанте заема няколко правителствени длъжности в областта на културатат. Меденият месец на кубинската революция с интелектуалците приключва през 1961 г. подир ожесточена полемика на страниците на литературна притурка на „Револусион“. Същата година притурката „Лунес де ла Револусион“ е закрита. През 1962-ра авторът е изпратен в Брюксел като културно аташе в кубинското посолство, където живее до 1965-а. Връща се в Куба поради внезапната кончина на майка си и там е задържан четири месеца от Службата за контраразузнаване, вследствие на което взема окончателно решение и напуска острова завинаги. Първоначално живее в Мадрид и Барселона, а после се заселва в Лондон. Сред творбите му се отличават сборникът разкази „В мир като на война“ (1960), томът с експериментални пиеси „С(т)илни заклинания“ (1976), есеистичната „Аркадия по цели нощи“ (1978), автобиографичната „Хавана за един покоен Инфант“ (1979), написаната на английски език книга за тютюна „Светият Дим“ (1985), антологията от писания на кубинска тема „Mea Cuba“ (1992), киносценариите „Убежна точка“, филмиран 1971-ва под режисурата на Ричард Сарафян, и „Изгубеният град“, филмиран през 2005-а под режисурата на изпълнителя на главната роля Анди Гарсия. Превежда „Дъблинчани“ (1972) на Джеймс Джойс. През 1997-а получава наградата „Сервантес“, а през 2001-ва е удостоен с наградата „Унион Латина“ за цялостното си творчество.