Дългоочакваният дебютен роман на едно от най-новите имена в българската литература – Валентина Мизийска. „Трети шанс“, издаван от „Ентусиаст“, е наситена с емоции история за дълбокия самоанализ на една жена по време на семейна криза, за преосмислянето на доверието в най-близкия човек и за дългия път към себе си, който трябва да бъде извървян.

Името на Валентина Мизийска е познато на читателите от сайта bgstoryteller.co, в който вече три години тя дава съвети за творческо писане, предлага интервюта с български и чуждестранни автори, препоръки за нови заглавия и откъси от книги. 

„Нито мога да спра да мисля, нито да престана да се вълнувам. Мога само да впрегна енергията в творчески процес и да се надявам, че ще се получи силен текст“, споделя тя за вълнуващия си първи роман, вдъхновен от личната ѝ история.

С „Трети шанс“ Валентина отправя важно послание към десетки двойки, които срещат изпитания във взаимоотношенията си. Книгата доказва, че невинаги прекратяването на връзката е правилното решение. Истинската сила се крие в това да се опиташ да излекуваш проблемите, да превъзмогнеш гордостта си и въпреки всичко да съхраниш достойнството си.

„Трети шанс“ ни среща с трийсет и седем годишната Ани, която има всичко: тя е щастливо омъжена, отдадена майка на две чудесни деца и е търсен специалист с динамична професия. Затова когато със съпруга ѝ, известен журналист, изпадат в ситуация на продължителна финансова криза, тя не се съмнява нито за миг, че нещата ще се подредят. Все пак животът я е дарил с най-важното: сплотено семейство, което може да се справи с всичко, стига да е цяло.
Любовта е едно от най-могъщите чувства на света – неудържимо, неустойчиво, непредвидимо, способно да пропука и най-силното ядро. Докато вниманието на Ани е посветено на сложен и ангажиращ проект, семейството ѝ малко по малко се руши. Разпадът му я сварва неподготвена, невярваща, наранена. Защото една слабост ражда тайни, а тайните се крият зад лъжи.

Колко граници могат да бъдат прекрачени и колко грешки – да бъдат простени? Дълъг ли е пътят към доверието и даваме ли шанс на себе си, когато даваме пореден шанс другиму? Понякога съвсем малко ни е нужно, за да осъзнаем, че това, което мислим, че имаме, е и това, което ни пречи да продължим напред и да постигнем най-добрата версия на себе си.