Наред с превода на Библията, „Трапезни слова“ на Лутер, записвани от негови събеседници между 1531 и 1546 г., са сред най-издаваните немски книги с важна роля във формирането на светогледни нагласи по всякакви теми. Благодарение на тях типично Лутерови изрази придобиват статута на народната мъдрост, а множеството подборки са сред източниците за разбиране, продължаване, обсъждане и осъждане на Реформацията.

Напоследък те не се радват на особена почит, подлагат се на нелепи обяснения, редактиране и цензуриране с оглед на новопоявяващи се вечни истини, тъй като в Словата често се изразяват твърдения, намиращи се в остро противоречие с налаганата идеология на толерантността и милото схващане за Бог и религията като изрази на благост, кротост и добрина. Така Лутеровото Аз стоя тук! е достатъчен повод той да бъде изместван към забравата, а „Трапезни слова“ да са обект предимно на лингвистично-сравнителни занимания. Без тях обаче трудно би се разбрала не само немската история и култура, но и тази на човечеството, колкото и наивно да изглежда това с оглед на тъй далечните теми и вълнения на събеседниците около масата на доктор Мартин Лутер във Витенберг и из хановете, където той винаги е бил придружаван от хора, записващи и препращащи с трепет неговите слова като поучение за достоен живот.

Димитър Денков