„Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се да не измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове...Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!“

Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман – „Това съм аз – Едичка!”, до автобиографичните страници на другия му бестселър – „Велика беше нашата епоха”, където той се опитва да оправдае генетически своето бунтарство, да го впише в културния контекст на времето и традицията.

♦  ♦  ♦

Едуард Лимонов (Савенко) е роден през 1943 г. в Дзержинск. През 1974 г. е принуден да емигрира в САЩ, а от 1980 г. живее в Париж. През 1992 г. се връща в Русия и основава Националболшевишката партия. Сред наи-известните му книги са романите „Дневник на неудачника”, „Юношата Савенко”, „Младият негодник”, „Палачът”, Коняк Наполеон”, сборниците с есеистика и публицистика „Книга на мъртвите”, „Анатомия на героя”, „По затворите”, „Тържество на метафизиката”.