Монографията е първото цялостно изследване на тоталитарната държава и право в България за периода между 1944 г. и 1989 г. с цел констатиране и анализиране на трансформациите, които са настъпили в различните отрасли на правото. За изработването на монографията са използвани основно публикации на автори, творили по времето на социализма, както и архивни материали и стенографски дневници на Народното събрание.

В изследвания период правото се променя и като теория, и като правни норми - преминава през революционното и извънредно законодателство, през въвеждането на съветската правна школа, през създаването на изцяло нови закони и първото кодифициране на законодателството ни. Разгледани са основните трансформации в гражданското право (вещно право, стопанско право, облигационно право, семейно право и наследствено право); наказателното право; процесуалното право - граждански процес, наказателен процес и административен процес.