Изключителен атлет. Доминираща сила. Невероятен човек.

Килиан Жорнет обожава планините със същата страст, с която пробягва разстоянията им. В „Тичай или умри“ той споделя тази своя любов, разкривайки на читателите един пленителен свят, изпълнен с красотата на каменисти пътеки и планински простори, ускорения ритъм на състезанието и силната привързаност към спорта и природните гледки, които го обграждат.

Едновременно вдъхновяваща, проницателна, откровена и задълбочено лична, това е книга, написана от сърцето на най-добрия бегач на свръхдълги разстояния в целия свят, за когото животът представлява един прост избор: Тичай. Или умри.

Младият каталунец придава нов смисъл на автобиографичния жанр: километрите и титлите са без значение, това е едно живо четиво, продължителна медитация, кинематография на вътрешния поглед. Вече не сме публиката на Килиан, превръщаме се в него, усещаме болката му, непоносимата болка и непреклонното желание да превъзмогне ограниченията на ума и физиологията. Как свръхбегачът успява да събере силите си там, където мнозина биха се отказали? И защо победата не означава да прекрачиш финиша?

Прекосяваме величествените Пиренеи, потапяме се в мъчителната обиколка около езерото Тахо, изживяваме болезнената битка на славните „Западни щати” и се задъхваме по пътя на едно рекордно преодоляване на Килиманджаро. „Тичай или умри” разголва един свръхчовек до неговата напълно човешка същност. Той няма имунитет срещу болката, мускулите му се схващат, умът му го съблазнява да се откаже, но това, което Килиан притежава в изключителни дози, е необикновената жажда за себенадрастване.

За да преодолее монотонния пейзаж, повтарящите се движения, за да държи очите си отворени в продължение на изнурителните часове, Килиан си представя, че е индианец, който носи важно съобщение на съседно племе, че е беглец, който тича за живота си, или пък рицар в Средновековието. Това са неговите малки трикове, защото отказът не е вариант, трябва да продължаваш дори когато не можеш, дори когато тялото ти се съпротивлява, дори когато съзнанието започне да те предава. „Тайната не е в краката ти, а в силата на ума.”

Разказът прелива в поезията на човешките ултравъзможности, един силен и мотивиращ манифест, който не дава лесни отговори. Килиан не се стреми към победи и медали, за него най-големият успех се крие в това да надмогне себе си, да разшири възможностите си, да надгради потенциала си, за да се превърне в по-добра версия на това, което е бил. Любовта към планините и медитативното състояние на продължителното бягане, които са неразривна част от същността на атлета, са го превърнали в мъдрец на твърде ранна възраст. Според него „Няма стил, който да е идеален за всеки бегач, но всеки има своя идеален стил на бягане”. Килиан не предписва рецепти, а само ни позволява да препуснем с него из дебрите на собствения му забележителен път. Но това, което всеки може да открадне за себе си от невероятния каталунец, е непрестанният стремеж, силата и несломимата воля да не приемаш, че има нещо невъзможно.