Задължението за съответстващо на правото на ЕС тълкуване на всяка попадаща в приложното му поле вътрешна правна норма е най-широкообхватното съюзно задължение на всеки, който прилага право, на първо по важност място – на националния съдия. Доброто изпълнение на това задължение предполага осмисляне на всички относими съюзни разпоредби, вкл. на цялата релевантна практика на Съда на ЕС. А това естествено изисква постигане на първо място на добро езиково тълкуване.

Езиковото тълкуване е първият по ред на прилагане метод на тълкуване на една правна норма. Доброто му прилагане по отношение на правото на ЕС обаче зависи от два големи проблема: собственото съюзно значение на някои понятия и качеството на българските преводи на съюзните актове.

Изследването „Терминологични и езикови проблеми на Правото на ЕС“ на чл.кор. проф. д.ю.н. Атанас Семов е посветено на проблематика с голямо практическо значение: терминологията на правото на ЕС и правилното разбиране на неговите смисъл и разпоредби. Собствената съюзна терминология понякога е близка, но не еднаква, а често е и съществено различна от терминологията, утвърдена в националната правна система. Българските преводи на съюзните правни актове нерядко могат съществено да подведат правоприлагащия субект.

Съдържание

І. Съюзно значение на понятията / 7

ІІ. За някои много съществени проблеми в българските преводи на правните актове на ЕС / 33

ІІІ. Съществени проблеми в официалните български преводи на първичните източници на Правото на ЕС / 57

ІV. Неадекватната уредба на преюдициалното запитване в българските ГПК и НПК / 84

V. За някои проблеми в българските преводи на Хартата на основните права на ЕС и Разясненията към нея / 107

VІ. За някои проблеми в българските преводи на правната уредба и актове на Съда на ЕС / 119

VІІ. За някои проблеми в българските преводи на актове на СЕС по български преюдициални запитвания / 151