Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие?

Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е пасивен процес, а е активно взаимодействие между две съзнания, без което литературният текст не може да получи смисъл. Това също вече е известна истина. Не е съвсем ясно обаче как точно протича споменатото взаимодействие между човешките съзнания. Затова литературната наука от последните десетилетия усилено работи, за да създаде методологията на този нов подход, а и да предложи нови интерпретационни процедури, след прилагането на които познати до болка творби разкриват неподозиран до този момент смисъл.

„Текстът като социално действие“ се опитва да отговори на някои от поставените от новото развитие на литературознанието въпроси. Но също така и да предложи нови интерпретации на знакови творби от българската литература, които да преодолеят установените критически клишета и да преосмислют художествените им послания.