Задачата, която си поставям, e да предложа aргументи в подкрепа на тезата, че човешкото говорене e и правене. Аз не смятам обаче, че говоренето е нещо различно, към което се добавя правене, твърдя, че то е поначало действие, едно от основните действия в праксисното човешко съществуване. Проблемът е в това, че и то, и всички други действия са сами по себе си само когато се наричат, иначе в реалното, което те означават и за което се говори, те са винаги свързани с други действия. 
Реалното говорене е и мислене, и разбиране, вярване и не на последно място и вършене и правене. А това е само редът на по-основните действия.

Книгата съдържа шестнайсет есета за текста, говоренето и разбирането:

• Удоволствието от текста на Ролан Барт като философия,
• За превода и българския превод на едно стихотворение на Кавафис, 
• За религиозната вяра, вярването, истината и демокрацията, 
• Дървото на живота, 
• За духовното, 
• За симетрията и асиметрията и нуждата от друга история, 
• За немоето в мен, 
• Научното и редовото говорене, проявите на истината и възможното по-добро слово, 
• Текстът като феномен на културата, Дискурс, текст и смисъл, 
• За говоренето като действие, 
• Разговаряне, разговор, диалог, 
• Опозиция, човешка среда-култура и отворена система, 
• Свят, реалност, контекст и разбиране, 
• За неравността на разбирането и основните прояви на всяка реч, 
• За рационалното и ирационалното.

♦  ♦  ♦

Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари.

Публикувал е на български език голям брой преводи на произведения от старогръцката литература, сред които Характери на Теофраст, диалози на Платон, Дафнис и Хлоя на Лонг. 
Автор е на множество литературоведски и културологични изследвания, сред които се открояват От Омир до Еврипид, Омировият епос, Мит и литература, Романът - античен и съвременен, Европа - разбирана и правена, Минало и съвременност. 

Носител е на наградите Grand-Croix de l’Ordre de Phenix, Grèce – за дейността си като посланик на България в Гърция и „Христо Г. Данов” – за хуманитаристика.

Откъс от книгата

ПРЕДИСЛОВИЕ

Тази книга е поредица от 16 есета по темите текст, говорене и разбиране. Постановката, че по-силният текст в нея е отделното есе, а не самата книга, прави излишно тя да има предговор, в който да сe поставя общата задача. Taка или иначе, задачите са повече и се уговарят в отделните есета.

Да, но тези есета не се случиха отведнъж. Всички са коригирани и многократно доправяни. Някои са преправяни основно, а други изобщо не се случиха. Въпреки че и така тези, които се случиха, са особени ходове от вариации по обявените теми, в тях зазвучават и едри лайтмотиви, които се повтарят на много места. Такива лайтмотиви са темите за външните предмети, към които се реферира, за словесните корелати, които произвежда човешката реч, и за двойния свят, в който живеем – външен даден ни, но и правен от нас, и вътрешен словесен, чрез който познаваме външния, но и го доправяме. Тези, а и други по-малки теми, свързани с тях, постепенно образуваха в хода на книгата подмолен научен трактат.

Защо не изведох този трактат? Най-вече поради реалистическата нагласа, че всички познаваме това колебаене между едни или други кратки истини, в които сме вкопчени, и потоците от по-дълги речи, които ни обземат всекидневно и в които нашите истини се размиват и стават многоистинни. Сметнах, че това колебаене, знак за самия живот, е добре да организира цялата книга. От тук последва и вплитането на темата за общото говорене и неговите функции в толкова есета, в които, дано естествено, тя да зазвучава и замлъква по различни начини.

Но все едно – и всяко есе, и получилата се книга са опити, които ще се сдобият със смисъл, само ако успеят да се присвоят и да станат достояние на читателите. А това не зависи от мен. Habent sua fata libelli¹.

————————————————————————————

¹ Имат своя съдба книгите, Terentianus Maurus, De litteris.