Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция.

Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, които почиват на културно-исторически натрупвания, свързани с догматически несъвпадения.

Интересно е да проследим как тъкмо изследването на маргиналния проблем за епиклезата ни разкрива тези базисни различия и нагласи. Това ще помoгне по-точно да разпознаем и разберем местата на несъвпадение в диалога между християнския Изток и Запад, останали нерешени и до днес.