‌Поетическият свят на Фима Клетникова е богата мозайка от преживявания, опитности, идеи. В него свой лиричен изказ намират и интимността на любовта, и самотата, и болката от загубата и изгубения рай, и метафизичната вглъбеност и обръщане към феномена на съществуването в дълбоко и смирено единство с природата и Бога... Това е поезия на опростени думи с директно назоваване, положени в лирико-медитативен контекст, от който потичат стихове на преживяно и промислено вдъхновение.

Матея Матевски

Поезията на Клетникова вълнува. Вълнува, защото в родната поезия са редки стихотворенията с дотолкова кондензирана Хераклитовска мисъл, където интензитетът не е нито агресивен, нито болезнен. В света на Клетникова доминира идеята за предсократовата хармония на всички елементи (небе, вода, земя, огън) и всички феномени (магнит, вятър, огледало, тайна врата, душа, тишина, нула). Всички те се спояват в спокойно единство, но за разлика от Хераклит, за когото огънят е главният елемент, за Клетникова това е небето („което се подмладява“), небето като прасубстанция, символ на вечния живот, гарант за хармоничността на света и носител на идеята за вечността.

Ясна Котеска 

Фима Клетникова (р. 1948, Скопие) е една от ярките съвременни македонски поетеси. Завършила е право в университета „Св. Св. Кирил и Методий“ в Скопие. Автор е на поетическите книги: Глина и слънце (2002), Ден изпратен от небето (2003), Оцветени тишини (2008), Небе (2010), Арфа от думи (2011) и др. Поезията ѝ, типично лирична и обърната към светлата страна на човешкото съществуване, е високо оценена от много именити македонски поети, писатели и критици.