Теодор Рьотке е един от десетте най-големи американски поети на 20-ти век. Той печели наградата Пулицър през 1954 г. за стихосбирката "Събуждането", както и ежегодната национална награда за поезия два пъти: през 1959 г. за "Думи за вятъра" и през 1965 г. за "Далечна земя". 

Това е първият превод на негови стихове на български език.