Единственото нещо, от което необвързаните жени трябва да бъдат спасени, е идеята, че имат нужда от спасяване.

Вместо като „водеща свободен и приказен живот“, необвързаната жена в края на 20-те ѝ години и след това често е определяна като „отчаяна“, „самотна“, „прекалено придирчива“ или „взискателна“. Изобщо – „Какво не ѝ е наред?“. Вместо да се приема като избор, свободата се разглежда като липса на възможности.

Човекът има инстинкт да образува двойка – да има при кого да се прибере у дома, с кого да остарее, с кого да споделя. Означава ли това обаче, че когато сме необвързани, сме по-малко значими личности? Означава ли, че трябва да поставим живота си на изчакване, докато чакаме любовта? С примери от живота и щипка хумор „Свободната жена“ на Манди Хейл ни показва, че не е нужно да правим компромиси с нито една част от себе си, за да се впишем в образ, който някой друг е създал за нас.

Да бъдеш щастливо необвързана, не означава, че си се отрекла от любовта. Не означава, че си дала доживотен обет за безбрачие или че си се отказала от идеята за „заживели щастливо“. Означава само, че осъзнаваш, че не е нужно красив принц да те спасява от собствения ти живот. Означава, че не си търсиш по-добра половинка, защото ти вече си цяла. И че някой ден, когато поканиш някого да сподели твоето пътуване, ще го направиш не защото той допълва живота ти, а защото го изпълва.

Щастието си е щастие, независимо дали е завинаги.

Манди Хейл