Издателство „Жанет-45“ представя публицистичния сборник „Свободен до непримиримост“ на Рашко Сугарев

„За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото – той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си – без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си.

[...] Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено-политическия ни живот, болезнено е преживявал превратностите в най-новата ни история и се е опитвал да откликне на всяка от тях. Защо не е публикувал своите разсъждения и бележки, не знам. Смъртта покри и тази негова тайна, а на нас остави само да гадаем. Може би не е искал да се включи в многогласия брътвеж на звани и незвани.“

Георги Величков

♦  ♦  ♦

Рашко Сугарев е роден на 1 април 1941 г. в Пловдив. През 1967 г. завършва медицина във ВМИ – Пловдив, а от 1968 г. завежда Окръжен психиатричен кабинет в Смолян. Лекарската му практика продължава до 1972 г., след което се отдава изцяло на литературата. Работи като редактор в пловдивския алманах „Тракия“, в издателство „Народна култура“ и цели петнайсет години във Военно издателство „Св. Георги Победоносец“ – София. По-известни негови произведения са сборниците с разкази и новели „Ние, праведните“ (1971), „Старшината и слънцето“ (1973, 1983), „Синева и сняг“ (1978), „Светлината на онези дни“ (1988) и романите „Отказ от наследство“ (1984) и „Преображения господни“ (1988). През 1998 г. Фонд „13 века България“ учредява на негово име национална награда за най-добър публикуван разказ. Умира на 16 март 1995 г. след дълго и мъчително боледуване.