Криминален инспектор Юна Лина е във временен принудителен отпуск, когато е въвлечен в разследването на убийство, извършено в изправителен дом за момичета. Едно от тях е мъртво, а друго е изчезнало, оставяйки след себе си кървави следи. Свидетели няма, но няколко дни след бруталното убийство една жена започва да се обажда в полицията. Първоначално иска пари за информацията си, но след това все по-отчаяно настоява единствено да я изслушат.

Полицията иска да приключи бързо със случая и напредъкът идва, след като под леглото на избягалото момиче е открит кървав чук. Но защо, ако това е оръжието на убийството, жената по телефона твърди, че жертвата е ударена с камък? Юна осъзнава, че не всичко е каквото изглежда, и започва да си задава все повече въпроси. Той отказва да приеме очевидните отговори и търсенето му го отвежда в по-тъмна и насилствена територия, а накрая и до шокираща конфронтация с човек от миналото му.

Една от онези изключителни книги, които просто е трудно да оставиш. – New York Journal of Books

Съпрузите Александър (р. 1967) и Александра (р. 1966) Андорил в живота са щастливо шведско семейство с три дъщери. В литературата те са избрали псевдонима Ларш Кеплер за своя писателски тандем неслучайно, а като почит към световноизвестния шведски писател Стиг Ларшон и големия учен Йохан Кеплер. И двамата имат свои творчески биографии и известност, но решават да създадат нова идентичност, с която читателите да свържат криминалните романи, написани съвместно от тях. Опитали са се да опазят в тайна кой се крие зад псевдонима Ларш Кеплер, но успели да устоят на интереса на журналисти и читатели само три месеца. В едно интервю, на въпроса как са могли да напишат толкова смразяващ трилър като „Хипнотизаторът“, и въобще защо шведските трилъри са толкова добри, те обясняват: „По някакъв начин шведското общество е много добро, почти перфектно на повърхността си, а това подтиква писателите да видят това, което е под повърхността... Ние се чувстваме сигурни в Швеция. Ето защо можем да пишем тези ужасни книги и да открием онова, което е истински плашещо...“