Кладата на суетата в социалните мрежи изпепелява изкуството на красивия разговор за играта, а оттам се издига фениксът на агресивния тон на онези, най-наглите, които изземат думите и значенията от езика на футбола. Налагат се нови клишета, които водят към едно – края на всеки възможен разговор. Световните първенства съвсем естествено изглеждат проявление на тези радикални позиции. Натрапва се усещане, че трябва да избираме между две радикални гледни точки: националистическото говорене или политическата коректност; обидите или липсата на критика; съзнателното обвиване в мистерия на ситуации с лесно обяснение или пълното разомагьосване на футбола. Абсурдното търсене на страна в някаква неясна борба помага само на онези, които под формата на „изкореняването на недъзи“ всъщност търсят тяхното удържане. Срещу тази арогантност може да се изправи единствено отношението на дълг, съпричастност и любов към играта. Нека опазим думите за играта, за да я има и нея.