"Светлата памет на Дявола" е първият постмортален роман, който проглежда в неведомото. Всички умираме, но не съвсем. Животът стига края си, смъртта обаче изправя безплътната ни същност на крака, провожда я в Небесното царство на светлината и ангелските песнопения. В Селенията намираме другото си естество, духовното, което прелива от най-чиста радост, прегърнало божествената мъдрост. Смиряваме се в човешката си жажда за праведен, вековечен живот, а добротата в нас расте до вселенски размери.

Всеки, който по някаква причина, подобно на мен, се е върнал от Отвъдното, ще потвърди, че умирачката не трябва да ни плаши. Докато сме на земята, Бог може да пропусне някого, да не го открие за любовта си, но смъртта винаги го застига и отнася със себе си. Усърдницата не прегражда пътя на живота, не го изтръгва от нас, само му предава последователност, препраща го другаде, превръща го в нов живот - изцелителен и духовен.

Преживяванията ми в Селенията, които споделям с вас, бяха безмерно щастливи - наситени, интензивни, замрежени от бяла светлина, замаяни от нестихващо ликуване. Видях всичко, което си наумих, намерих всеки, който поисках да видя. Пожелаех ли нещо, то мигом заставаше пред мен. Проследих пътища, които не успях да извървя в земния си живот. Носех се с лекота през всичките си мечтания, духовните ми сетива създаваха изумително красиви картини. От опит твърдя, че всичко важно се случва в безплътното пространство на Селенията, защитено от посегателства.

Животът и смъртта за мен вече имат едно и също лице. С малко късмет се научих да разпознавам себе си и на двете места. Всичко в Селенията радва човеците, те също искат да зарадват единосъщните си братя. Впрочем, можем да вършим това и докато пребиваваме в земния си живот. Книгата е неподходяща за хора, които вярват само в себе си.