Те са петима. Тя е една. И няма как да избяга.

Емъри
„Блекчърч“ е слух. Заплаха за разглезени отрочета – изолирано имение, където богаташи и политици затварят синовете си, когато се провинят. Привилегировани наследници като Уил Грейсън, който винаги е бил див, безразсъден и непочтителен спрямо порядките на доброто общество. А семейството му, начело с дядо му – сенатора, не може да си позволи още публични скандали.

Не че последното му провинение беше изцяло по негова вина. Никой дори не подозираше, че златното момче на клана Грейсън може да има нещо общо с тихо и кротко момиче като мен. Ала той обичаше да ме закача, когато никой не гледа – а аз знаех, че сърцето му е нежно. И че може да ме защити от всичко. Всъщност той има пълно право да ме мрази. Всичко отиде по дяволите заради мен. Онази Нощ на Дявола. Записите. Арестите. Затвора. Всичко. И не съжалявам за нищо.

Уил
Затворът не може да ми стори нищо. Когато те заключат в клетка, всъщност ти дават свободата да се държиш като животното, за което те мислят. И да използваш заблудите им в своя полза. Не в липсата на самоконтрол е проблемът ми. Мога да седя в „Блекчърч“ без достъп до интернет, телевизия, алкохол или момичета, но знам, че ще изляза от това място и враговете ми ще си получат заслуженото.

Чакам. Планирам. А с новата глутница вълци на моя страна отмъщението е въпрос на време. Това, което не очаквах и не планирах, беше появата ѝ. Не знам кой я e довел в „Блекчърч“ и защо са я зарязали с нас, но мога да усетя присъствието ѝ навсякъде. Емъри, най-големият ми враг, е тук. Затворена с мен и още четири опасни звяра. Аз съм само един от проблемите ѝ. Но мога да бъда и спасение… Ако коленичи в сумрака и ми се помоли.