Има хора, дошли на земята не за да живеят щастливо, а за да направят живота на другите щастлив. Те приемат една висока идея и я следват неотклонно. Живеят в обществото, но не му се подчиняват.

Защото подчиняват себе си на нещо по-висше и универсално, което включва щастието на всички. Такива хора живеят, за да проправят пътека към бъдещето. Те са истинските творци на прогреса. Желаят го, прозират най-правилния път към него, постигат го и проправят диря и за останалите.

Тази книга е за Петър Дънов и Борис Георгиев. Двама българи разкъсали обръча на националното самосъзнание и постигнали усещането за универсалност. Единият е създател на учение за себереализация, а другият твори изкуство, граничещо със съвършенството.

Книгата не е подчинена на стремежа те да бъдат идеализирани. Тя просто разказва защо и двамата са казвали за себе си: „Странник съм...“, и намира духовна връзка между тях - извисени творци със съкровена душевност, поели към вечността.