„Странично осветление“ е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга.

Петя Хайнрих

По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ту събаря. Това поставя и читателя пред избор – да се остави, да бъде понесен от вятъра, от езиковия монтаж на спомени, места и физиономии, или да спре и да се огледа. Прозата на Юрий Рахнев се забавлява с абсурда на ежедневието, без да е забавна, иронизира преживяванията на автора, без да наранява и изисква вглеждане в кадрите, от които е съставен всеки един живот – улици, срещи и загуби.

Деница Езекиева