Разказите в книгата „Стръмни брегове“ са палитра от образи на хора с различни житейски товари, които, в течащото неукротимо съвремие, търсят спасителен бряг, където биха имали душевен уют. Историите им са белязани от необичайни срещи, неочаквани обрати, трудни избори, а и тъга, защото жадуваните брегове са твърде стръмни и някои от героите остават в овразите на самотата и неудовлетвореността, но не губят посоката. В тази посока – нравствената, са и есетата в книгата, с мисли от ситото на живота.