Това са дванадесет разказа, които се четат леко, защото при повечето прозират реални житейски ситуации, на които е вдъхнат живот. Те са свързани с българското преживяване на света, със съхранените стожери на националната ни идентичност, на човешкото в един глобален свят. Някои от персонажите в тази книга обаче не намират своя спасителен бряг - те са твърде крехки, несигурни в себе си, неспособни да се справят с изпитанията, на които ги подлага животът. Но герои като Мóхата и Дянко не се оплакват, не си присвояват ролята на жертви и оставят усещане за докосване до нещо истинско, понякога предадено леко иронично, игриво, без абстрактни анализи и натрапчиви оценки. Нека се доверим на автора и го последваме в неговия свят!