Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 г. в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи.

Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър… В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което едновременно стряска, унижава и обижда. Ако се сведе до чистия си академичен вид, стопанската история се състои от уморително събиране на адекватни данни, обработка, търсене на причинно-следствени връзки и достигане до несигурни отговори на уж прости въпроси.