Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем „широко разпръснала се участ“. Всичко се стреми към един образ-символ.

За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - „забвение“. Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на поета: „Аз съм само моралист, ненужен гост, неловък и невнятен“. Заслуженото признание ще дойде по-късно.

„Новото“ у този поразително чувствителен към съвремието художник е съществувало единствено „в смисъл на разновидност на „вечното“. Сигурно по тази причина и самите символисти не са разпознали гениалния творец, а негови истински наследници са се оказали писателите от следващото поколение, чак до Маяковски.