Книгата „Стигмата върху психичните разстройства в България“ се разполага в полето на социологията на медицината и здравеопазването, тъй като основен фокус на изследването е как стигмата се вмества в комплекса на болестта и как се живее с болестта или психичното разстройство. В полето на социологията подобен тип проучвания започват след Втората световна война, когато вследствие на подобряването на условията на живот и редица иновации в медицината (масовата ваксинация, откриването на антибиотиците и др.) нараства продължителността на човешкия живот, а с това започва да се забелязва и бремето на хроничните заболявания – то става централна тема на анализ.

Ако до този момент на първостепенно място са острите и спешните заболявания, постепенно перцептивното поле се измества към хроничните, а с това медицината според Дейвид Армстронг скъсва с разбирането на болестта само и единствено като биомедицински феномен, при който локализацията е в органичния корелат, а лечението е насочено към премахването на причината в тялото. Хроничните заболявания позволяват болестта да се осмисли като интегрирана в начина на живот, практиките и идентичността на индивида (пак там), а с това полето на медицината се разширява до невиждани мащаби – т.нар. социална медицина. Така впрочем се развива и социологията на медицината, която, изследвайки условията на живот, ще забележи социалните причини за заболеваемостта, но и която в този момент от историята ще започне да се интересува как хората живеят с болестта, как болестта ограничава ежедневното функциониране и се интегрира в идентичността.

Авторът Вероника Димитрова търси трансформациите на биографичния път вследствие на болестта, преживяването на болестта от страна на болните, както и моделите за адаптация, справяне и промяна на живота след поставянето на диагноза.