Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност.

Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, че прекалено се увличам в психологията, че не притежавам възвишената непремислена мощ, която при Вас, руснаците, е така възхитителна."

Венцеслав Константинов

♦  ♦  ♦

Стефан Цвайг (1881-1942) е австрийски писател - есеист, романист и драматург. Следва философия и история на литературата във Виенския университет. По време на Първата световна война заема пацифистки позиции. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк, а после в Бразилия. В бразилския град Петрополис написва последната си творба - "Шахматна новела" - и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на "кафявата чума" се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.

Максим Горки, литературен псевдоним на Алексей Максимович Пешков (1868-1936), е руски писател и драматург. С романа си "Майка" Горки става основоположник на социалистическия реализъм в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи. Критическият му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самият Ленин му оказва огромен натиск да напусне страната. Умира в 1936 г. при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го туберкулоза.