Старогръцката митология е най-старата европейска форма на обществено и художествено съзнание. Тя възниква около 2000 г. пр. Хр. Критският етап от оформянето ѝ продължава до XVI в. пр. Хр., с него са свързани митовете за раждането на Зевс, за цар Минос, за Минотавъра. Микенският етап (XVI-XII в. пр. Хр.) е нова стъпка в развитието на митологията, тогава се утвърждава концепцията за героичното начало в митовете за Херакъл, Агамемнон, Едип и др. През този период се появява и системата от разкази за олимпийските богове. Първите писмени извори за митовете са поемите на Омир и Хезиод от VIII-VII в. пр. Хр. Те не са свещени текстове, затова в тях откриваме вторична, изменена редакция на митовете. По тези древни ръкописи съдим за езическата религия, за моралните и юридическите норми, за социалните отношения и естетическите идеали на античната гръцка цивилизация.