Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването и` читателите станаха други хора. [...]

Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една „свещена война“ в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура.

Кирил Александров, историк

Забележителна книга! Научен сътрудник от Ермитажа, доктор на науките, който е преживял войната на фронта. Той пише за това как е убивал, как е бил убиван. Описва цялата мръсотия на войната – неумолим е и към себе си, и към цялата съветска армия. Никулин е вярващ човек – и за него това навярно е начин да се покае. [...]

Изключителна книга, откровена и страшна. Това, за което се разказва в нея, е необходима част от нашата история – за него рядко се пише, малко се знае, но то съществува.

Даниил Гранин, писател

„Спомени от войната“ е главното [книжно] събитие на последното десетилетие – единствената книга, която беше трудно, почти невъзможно да купиш. На панаира за нехудожествена литература в Москва, на щанда на издателството, хората съкрушено клатеха глава: „Никулин? Свърши още вчера“. В Ермитажа интелигентните продавачи чупеха пръсти: „Отдавна го няма. Чакаме ново издание, обещаха, че ще има“. На следващия панаир всичко се повтори: второто издание беше изкупено още на втория ден.

И всичко това – без никаква реклама, промоакции, премиери. Хората научаваха за книгата по стария начин: [от уста на уста], от свои приятели и познати.

Олга Лебедушкина, списание „Дружба народов“