Земята затрепери от грохота на препускащите коне, облаци от прах се издигнаха към небето и закриха огненочервения диск на изгряващото слънце. Армията на халифата се насочваше право към стана на ордата на кесар Тервел. Първите български постови войници надуха роговете, свирейки сигнала за вражеска атака, който бе поет от следващите и стигна до най-западните юрти и палатки. Целият стан бе на крак и без паника войниците заемаха местата си за отбрана. Всеки знаеше мястото си в строя, защото бяха тренирали десетки пъти, всекидневно очаквайки и готвейки се за сарацинска атака. Войниците от леката и тежката конница се построиха във формата на разтворена книга. Малко встрани от леката конница дотичаха славянските пеши дружини, предвождани от осмината си князе и техните подчинени жупани.

Пред тежката конница застанаха българските жени воини, които в днешната битка със сарацините щяха за последен път да бъдат предвождани от дъщерята на покойния оглу таркан Тутрак.