След като завземат властта през 1944 г., българските комунисти си поставят за цел да осъществят и „социалистически начин на живот” – всички аспекти на ежедневния живот трябва да бъдат преустроени в съответствие с определени идеологически цели. Но при реализирането на това намерение Партията и държавата се сблъскват с едно непокорно население, което не иска да живее живота си по зададени от идеологията директиви. Като резултат от политическото вмешателство и своеволните практики, възниква една диалектическа динамика на развитието, която формира реално-социалистическия експеримент.

Разглеждайки централните аспекти на „социалистическия начин на живот” – строежа на социалистическия град Димитровград, политизирането на свободното време и политиката към семейството, тази книга изследва обществената политика на комунизма, чиито резултати всъщност рядко отговарят на очакванията, но въпреки това обществото и културата на България се трансформират трайно.

„Улф Брунбауер е изключително задълбочен и отговорен австрийски учен - познавач на българската история. Тази негова книга предлага цялостен диференциран поглед върху „социалистическия начин на живот” в България, това ще рече върху битовата и социална история на ежедневието – и по този начин подход към обяснението на „масовизацията” на този начин на живот и неговото превръщане в норма. Интерес представлява погледът му отвън със задълбочено познаване на вътрешната ситуация. И все пак погледът отвън на необременения от „нормалността” на нормите наблюдател разкрива изненадващи аспекти. Изследването на Улф Брунбауер е принос към сравнителното изучаване на социализма, една тема, на която в България се отделя все още твърде малко внимание.“
Проф. дфн Пенка Ангелова